LITMIR.BIZ

Скачать книгу

го казвате!»

      Ключът към постигането на терапевтичен глас е да говорите изразително, което не означава високо, а да позволите на гласа си да звучи авторитетно и да служи като компас за вътрешния подсъзнателен авторитет на пациента!

      Използвайте низходяща интонация във фазата на индукцията.

      Започнете с нормална бързина и забавете говора по време на индукцията, а във фазата на внушение забързвайте и забавяйте темпото.

      Изговаряйте по време на издишане и синхронизирайте своя ритъм на вдишване и издишване с този на пациента, така че вдишванията и издишванията ви да съвпадат.

      Как да се грижите за гласа си и как да го използвате

      Дишайте диафрагмено – нека пациентът чува дишането ви. (Стомахът се издува навън при вдишване и хлътва навътре при издишване – когато изговаряте).

      Изговаряйте при издишване.

      (Това се нарича правилна опора на дишането. Не продължавайте да говорите, след като сте издишали напълно – поемете си нов дъх. Експерти по гласа препоръчват максимум 8 срички на един дъх).

      Подберете подходящ тон (но не твърде нисък).

      Позиционирайте» гласа правилно в устната кухина (не в гърлото).

      (В нашето общество ниският глас често се асоциира с «авторитет». Много хора говорят с по-нисък от естествения си тон, като центрират гласа си в гърлото, вместо в устната кухина).

      Започвайте плавно.

      (Обратно на внезапното «изстрелване» на думата в началото на издишването. Аз се съсредоточавам върху това, да започна издишването, преди да изговоря първата дума).

      Говорете по-тихо (но не по-ниско)!

      Силен звук = повече стрес/напрежение = по-висок риск от напрежение.

      Пазете гласните си струни от пресъхване. Избягвайте да хъкате и да си прочиствате гърлото (или да се покашляте).

      Отпуснете се – избягвайте да се напрягате; правете подходящи упражнения за разтягане и отпускане на врата и раменете.

      Ако е възможно, избягвайте да говорите седнали. Това затруднява диафрагменото дишане. Използвайте правилната опора на дишането, при диафрагмено дишане. За целта седнете изправен, с изпънати назад рамене – не прегърбен напред. Ако е необходимо, останете прав, докато говорите. Поемайте въздух пълно и ограничете броя думи на един дъх.

      В хипнотерапията твърде често се набляга на монотонната интонация. Това предполага повтаряща се употреба на едни и същи гласни струни и може доведе до напрежение. Монотонната интонация е уместна само по време на индукцията, по време на задълбочаване на състоянието или при акцентиране на команди и изреждане. Използвайте по-разговорна интонация. (Вариращата интонация може да има объркващ/задълбочаващ ефект.)

      Конструкция на внушението

      Да се състави хипнотично внушение е относително просто и включва много «позитивна сугестия» във връзка с желаното състояние или поведение на пациента.

      Могат да се използват две езикови структури – препоръчвам най-простите.

Скачать книгу