LITMIR.BIZ

      Забрави ти онез полуди,

      в тез гърди веч любов не грее

      и не можеш я ти събуди

      там, де скръб дълбока владее,

      де сичко е с рани покрито

      и сърце зло в злоба обвито!

      Ти имаш глас чуден – млада си,

      но чуйш ли как пее гората?

      Чуйш ли как плачат сиромаси?

      За тоз глас ми копней душата,

      и там тегли сърце ранено,

      там, де е се с кърви облено!

      О, махни тез думи отровни!

      Чуй как стене гора и шума,

      чуй как ечат бури вековни,

      как нареждат дума по дума —

      приказки за стари времена

      и песни за нови теглила!

      Запей и ти песен такава,

      запей ми, девойко, на жалост,

      запей как брат брата продава,

      как гинат сили и младост,

      как плаче сиротна вдовица

      и как теглят без дом дечица!

      Запей, или млъкни, махни се!

      Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,

      ще хвръкне, изгоро, – свести се!

      Там, де земя гърми и тътне

      от викове страшни и злобни

      и предсмъртни песни надгробни…

      Там… там буря кърши клонове,

      а сабля ги свива на венец;

      зинали са страшни долове

      и пищи в тях зърно от свинец,

      и смъртта й там мила усмивка,

      а хладен гроб сладка почивка!

      Ах, тез песни и таз усмивка

      кой глас ще ми викне, запее?

      Кървава да вдигна напивка,

      от коя и любов немее,

      пък тогаз и сам ще запея

      що любя и за що милея!…