LITMIR.BIZ

Скачать книгу

от мотоциклета и той ми помага да сваля каската. Докато я поставя обратно на мотоциклета, аз се опитвам да оправя косата си, която в момента вероятно изглежда ужасно. Потръпвам нервно, но когато той се обръща и ме поглежда в очите, губя представа за всичко. Погледът му е напрегнат. Никога не съм виждала някой да ме гледа по този начин. Чувствам, че той се опитва да научи всичките ми тайни. Погледът му се насочва към устните ми и когато си мисля, че най-накрая ще ме целуне, той просто облизва устните си, усмихва се и ми подава ръката си, за да го последвам. Чувствам се объркана, привлечена и омагьосана. Никой от другите момчета, с които съм излизала, не се е държал така в мое присъствие и се чувствам...прелъстена.

      Хващаме се за ръце и той ме отвежда до асансьора, натиска бутона за последния етаж и се обръща към мен. Аз се усмихвам и той ми се усмихва. Като ме придърпва към себе си, той опира чело в моето.

      Издишва дълбоко и казва:

      - О, Мари... Какво ще правя с теб?

      Преди да мога да отговоря, асансьорът се отваря и той го задържа, за да изляза. Тогава отново ме хваща за ръка. Минаваме през малък коридор само с две врати, по една от всеки край. Вървим към едната. Той изважда ключодържател от джоба си и отваря вратата. Разбира се, само дето не припадам, когато виждам колко невероятен е апартаментът му. Толкова е красив и така добре украсен, че стоя до входа, защото се страхувам, че случайно ще се блъсна в нещо и ще го счупя. Аз съм непохватна като слон в стъкларски магазин.

      Той се разхожда из стаята и когато осъзнава, че не го следвам, се обръща и ме поглежда с насмешка.

      - Харесва ли ти? - пита той, като ме гледа по странен начин. Объркана съм какво има предвид.

      - Разбира се. Хубаво е. Аз просто... Спирам, без да знам как да го кажа.

      - Ти просто си... - настоява той учудено.

      - Малко съм непохватна. Притеснявам се, че може да счупя нещо.

      Изражението му се променя и той се усмихва, като показва трапчинки.

      Покровителке на застрашените необвързани жени, помогни ми да не си падна по мъж с трапчинки!

      Той се приближава към мен, усмивката му е широка и ярка и преди да мога да кажа или помисля за нещо друго, той ме взема на ръце и ме вдига, сякаш съм перце.

      - О - прошепвам аз, все още уплашена. Притиска ме към гърдите си, минава през голям коридор и влиза в кухнята.

      Той ме слага на земята внимателно, след това прокарва ръце нагоре по ръцете и раменете ми и още по-нагоре, докато стигне лицето ми. Каду никога не отклонява поглед и докато гали лицето ми, той се приближава и ме целува нежно по челото. Краката ми треперят и птиците и пеперудите в стомаха ми воюват, което ме кара да се чувствам така, сякаш ще припадна всеки момент. Той бавно се отдръпва и се усмихва, след което отново поема дъх и се отправя към хладилника.

КАДУ

      Не знам какво ми става. Никога досега не съм се чувствал така в близост до жена. Всичко, което искам да направя, е да се грижа за нея, да я докосвам, да помириша парфюма й. Дори не сме се целували и въпреки това знам, че когато го направим, това няма да е като никоя друга

Скачать книгу