ТОП просматриваемых книг сайта:
Падам Си По Нея. A. C. Meyer
Читать онлайн.Название Падам Си По Нея
Год выпуска 0
isbn 9788835420637
Автор произведения A. C. Meyer
Жанр Современные любовные романы
Издательство Tektime S.r.l.s.
- Ще те закарам.
- Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.
- Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.
- Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.
- О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.
- Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.
- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:
- Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...
- Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.
- И сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки се да разбера къде иска да ме заведе в три сутринта.
- Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:
- Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.
Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.
Каду
Аз съм опитен мъж, излизал съм с актриси, модели, успешни бизнес дами. Но през цялото това време никоя от тях не ме е карала да се чувствам както Мари. Може да се повтарям, но тя е специална. Тя е сладка и забавна и никога не съм бил с някой, който се държи с мен като нея, сякаш съм обикновен човек.
Не че съм знаменитост или нещо такова. Но повечето хора са много внимателни около мен, защото съм главен редактор на едно от най-продаваните списания в страната. Но не и тя. Мари се държи с мен така, както с всеки друг.
Напускаме „Барзиньо”, хванати за ръце. Сега е малко хладно, тъй като е посред нощ и усещам как тя трепери до мен. Придърпвам я и я топля с тялото си. Вървим пеша до паркинга, като се държим за ръце и аз се проклинам, че реших да дойда с мотоциклет. Слава богу, че не отиваме далеч.
Спираме до мотора ми и тя го поглежда уплашено. Очаквах комплимент, но тя ме изненадва за пореден път.
- Ще се качим на това? - пита тя и аз съм шокиран, когато тя нарича моя Харли „това“.
- Това е Харли и да, ще се качим на него - казвам, като й давам каската. Тя гледа ту мен, ту каската, сякаш няма идея какво да прави с нея.
- Това се слага на главата, хубавице - шегувам се и я щипвам за носа.
Тя се смее и казва:
- Знам, просто никога досега не съм носила. Не знам как да я сложа.
Тя навежда поглед, бузите й се зачервяват и усещам как сърцето ми се свива.
- Ела тук, ще ти помогна - отговарям аз и тя се приближава. Вземам каската от