Кибертормоз - Juan Moisés De La Serna

Скачать книгу

за комуникация; само когато полицията арестува някой кибертормозител или когато жертвите се самоубиват. Само в тези крайни случаи се дава гласност на проблем, който се задълбочава през последните години.

      Проблем, по който нито родителите, нито учителите изглеждат достатъчно подготвени, не успяват да забележат ранните симптоми в жертвата и не знаят как адекватно да реагират за да елиминират проблема.

      По този повод някои правителства прилагат политики за защита на малолетни и предотвратяване на кибертормоза, за да се опитат да задържат разпространяването на този феномен, който изглежда, че става модерен.

      Термина “кибертормоз”, познат още с английското название “cyberbullying”, е упражняване на тормоз чрез технологични средства, като телефон или Интернет, с помощта на които някой (насилникът) се опитва да отслаби и унищожи самочувствието на отсрещния човек (насиленият или “bullied”), изпращайки заплашителни, унизителни и изнудващи съобщения, използвайки имейл услуги или чатове (като Messenger), “sms” или социални мрежи.

      Преди да се разпространи употребата на технологията, феномена “bullying” или агресия, предвиждаше среща лице в лице между насилникът и насиленият, придружена от обиди, заплахи и подигравки, с риск тя да се превърне във физическа агресия, като метод използван от нарушителя да получи това което иска.

      Някои експерти правят разлика между термина “Кибернасилие”, считан за прилаган с развитието на новите технологии и “Кибертормоз”, който засяга само случаите на агресия между малолетни и с помощта на технологичните средства.

      Особено притеснителено е повишаването на случаите между тинейджъри, например в Испания почти една трета от малолетните на 17г. твърдят, че са били жертва на кибертормоз и цели 19% признават, че са обиждали някой в мрежата. В Южна Америка, според данни на U.N.E.S.C.O., повече от 50% от учениците в началното училище са ставали жертва на тормоз в училище, опасност която се увеличава в мрежата.

      Реалност, базирана върху различни проучвания, за един от трима ученици над 17г. в Америка; цифрите на световно ниво са между 17% и 48%.

      Въпреки своята сериозност, най-вече когато замесени са малолетни, не се счита за един от най-опасните компютърни престъпления, като кражбата на самоличност или спамърите…

      Още си спомням по време на едно от научните ми посещения в Университета на Гуадалахара (Мексико) как на стената за обяви близо до входа имаше винаги залепено съобщение, че в случай на получаване на имейл от страна на Банамекс (една от най-големите и разпространени банки в Мексико) не трябва да се отговаря.

      Обясняваха как в имейла се иска да бъде посочена паролата за реактивиране на сметката и по тази причина да бъдат въведени данните на сметката, както и личните данни.

      “Капанът” се състоеше в това, че потребителите се пренасочваха чрез линк, който се отваряше когато се кликнеше на имейла, на фалшива страница, но идентична по аспект на официалната.

      Веднъж въведени личните данни, тези на банковата

Скачать книгу