Една Вълшебна Коледа - A. C. Meyer

Скачать книгу

обърна с главата надолу: годежът му се провали, той се отдалечи от брат си – с когото бяха много близо до преди всичко това да се случи – не можеше да спази срока за ръкописа си и загуби най-добрия си приятел (който също бе и негов агент) – което оправдаваше присъствието на неговия редактор там. Тъй като бомбата бе избухнала, Джей Пи пое отговорността да се опита да го държи фокусиран върху довършването на ръкописа и да оправдае големия аванс, който бе получил.

      – Както ти казах – каза Джей Пи Си, влизайки в стаята и подминавайки го без да го е грижа за враждебните му думи. Той вече беше свикнал с това. Дълбоко в себе си, Джей Пи знаеше, че куче, което лае не хапе. Особено онзи там. – вилата, макар и далеч от центъра, е много удобна ...

      Самука му се намръщи, чудейки се защо неговият редактор се държи като агент по недвижими имоти, но преди да има време да се запита какво става, чу шум до себе си. Погледна встрани от Джей Пи и погледът му попадна на... най-сладкото момиче, което някога бе виждал. Русата коса беше свободна и падаше на вълни по раменете. Тя мигна с очи, с толкова светло син нюанс, че изглеждаха като изкуствено оцветени, докато тя сканираше вътрешността на къщата. Нейните черти бяха много нежни, перфектно пасващи на малкия ѝ ръст – поне един фут по-ниска от него – което предизвикваше чувство за защита. Същото видя отразено в очите на Джей Пи и което той се беше заклел никога да не се чувства, тъй като го направиха на глупак. Без съмнение, тя беше красива. Но освен това тя имаше младежко и живо сияние, която да може да порази и най-сериозния смъртен.

      Освен него, разбира се.

      Момичето мина покрай него, но игнорира присъствието му, напълно фокусирана върху мястото. Тя беше толкова запленена от това, което гледаше, че сякаш беше пред осмото чудо на света, а не във вила на края на Грамадо, далеч от всичко и всички – благодаря на Бога.

      Когато тя спря на няколко стъпки пред него, той наблюдаваше извитото ѝ тяло, облечено изцяло в бяло, с тесни панталони от габардин, тениска, яке и дори кецове тип Конверс, целите бели. Тя почти... блестеше... ако това бе възможно.

      – Ах, по дяволите, имам халюцинация, помисли си Самука. – Сигурно е по вина на последната чаша черно кафе, което изпих,, каза той, като затръшна вратата зад себе си. Разтърсвайки главата си, той решил да си възвърне контрола над собствения си живот. Или поне, в дома си.

      – Може ли да знам какво мамка му е това? – попита той със сумтене, а Джей Пи спря да говори, гледайки встрани от момичето към Самука. Сапука го гледаше гневно, надявайки се, че тонът му ще е достатъчно свиреп, за да ги изгони оттам. Когато погледна момичето, той се изненада да види, че ръката й беше над устата и очите ѝ бяха широко отворени, сякаш бе шокирана от поведението му.

      Джей Пи разтърси главата си с отвращение и погледна обратно към момичето.

      – Габриела, това е Самука. – Той размаха пръст в негова посока. – Прости му маниерите. – каза Джей Пи с нежна усмивка. – Той е далеч от цивилизацията от дълго време и трябва да е забравил как да посреща гости.

      – Гостите са добре дошли само когато са поканени.

Скачать книгу