Pastr svjat - Ivan Vazov

Скачать книгу

първите още дни аз посетих дола при Стъклен, славния оня кът на дунавския бряг, дето минаха на лодки руските войски с Драгомирова и Скобелева под град куршуми и гранати. Цял Свищов, още под омаята на великото събитие, което му донесе свободата, разказваше за геройската неустрашимост и самопожертвуване на руските войници по вълните на Дунава и на бреговете му, на които е бил трепетен зрител. На 15 юни ни един турски войник, ни един турчин не останали вече в Свищов и в укрепленията. Него ден самите свищовци не са вярвали, че ще се озоват свободни. Завчас по всички български врати се появили кръстове, а фесовете изчезнали. Всеки наложил на главата си каквото свърнал: шапка, капела, гугла. Много българи, които нямали ни едното от тях, вързали си главите с женски кърпи. Аз заварих още такива. Когато се появил Скобелев, главният герой на деня, свищовският аптекар Велизар Яковов му държал разпалена реч на немски. Скобелев му отговорил на руски: "Спасибо вам!" – и попитал де има локанта, за да яде. Локанта нямало в Свищов и го нагостили в една къща.

      На другия ден Свищов бил честит да дочака и императора Александра – една година нещо след смъртта на Ботева! – минал с лодка. Царят бил придружен от главнокомандуващия Николая Николаевича, наследника, Горчакова, Игнатиева. Възторгът бил неописуем. Викове, китки, сълзи от радост. Иконом поп Христо го поздравил с реч. Царят минал през улици, поръсени с цветя, и отишъл към черквата, яхнал на чер кон, за да благодари богу за великата победа. Разказваха ми за степента на ентусиазма тоя ден. Едни му целували стремената, майки му подавали децата си да ги помилва, момиченца, с риск да ги стъпчат конете, му поднасяли китки. Осемдесетгодишният уважаем старец Иваница Алексов застанал пред императора и извикал: "Нине отпущаеши раба твоего, владико…!" – и същия ден умира от радост. Подир благодарствения молебен в черквата царят прегърнал и целунал брата си Николая Николаевича, а народът в полуда завикал "ура", всичките лица били измокрени от сълзи. Царят извадил кърпата си и отрил очите си: и той заплакал! Божествени царски сълзи!… После целувал ръка на иконом поп Христа и му представил наследника!

      Под впечатлението на тия разкази аз написах и пръснах в летещи листове стихотворението Царят в Свищов1 със следващето начало:

      Лей се, Дунаве славянски,

      в тия прелестни хълми,

      лей се Дунаве гигантски,

      лей се, радостно шуми.

      Ти от векове тук стенеш,

      с кръв и сълзи сè залян,

      шумиш, пляскаш и се пениш

      като свързан великан…

      Но падна тиранът бесен.

      Шуми, Дунаве, шуми

      и подобно мойта песен

      тон по-ясен приеми!

      Лей се, влачи под небето

      триумфални си вълни!

      Бързай, кажи на морето

      що си видял в тия дни!

      Моля великодушното снизхождение на читателя, че привеждам тия стихове, тъй наивни по чувство и слаби по форма, но скъпи на душата ми заради спомена, с който са свързани.

      Аз не бях

Скачать книгу