Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - Татьяна Макарова

Скачать книгу

птица на пролет идва.

      Розово с копитца.

      По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

      Отговори

      Тя слугуваше в една голяма господарска къща.

      Отиде в гората.

      Стопанката на къщата – една стара рунтава мецана.

      Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.

      Вместо мед извади шепа жълтици.

      Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка.

      Цели три седмици те не посмяха да се покажат пред хората.

      Гатанки: Козата. Крокодил. Прасенце. Щъркелът. Таралежът. Петелът. Кокошката. Орелът. Лястовицата. Славеят. Усойницата. Кучето. Лалугерът. Къртицата. Охлювът. Крокодил. Щъркелът. Прасенце.

      Човекът и лъвът – Человек и лев

      Един човек сечал дърва в гората. Лъвът дошъл при него и рекъл:

      – Ей, човече, хайде да се преборим! Ако те надвия аз – ще те изям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж. Човекът рекъл:

      – Ако искаш да си мерим силите, лъвчо, няма защо да се борим. Ето тук това дебело дърво – дай да го сечем.

      – Добре – съгласил се лъвът. – Аз с корен ще го измъкна!

      Човекът взел брадвата и с няколко удара отсякъл дървото. А лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

      – Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? – попитал човекът. – Аз отсякох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да свирим и да видим кой ще надсвири.

      – Най-напред ме научи да свиря! – рекъл лъвът.

      – Ще те науча, лъвчо, ама за тебе трябва друга свирка.

      – Направи ми, човече, свирка! – рекъл лъвът.

      Човекът взел едно доста дебело дърво, ударил го с брадвата, та малко го разцепил, турнал едно дървено клинче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва:

      – А сега турни си тук предните крака, нали те са ти ръце?

      Лъвът турнал нозете си в цепнатините, човекът измъкнал клинчето и дървото стиснало здраво лъва. Лъвът не могъл да изтърпи тия болки, опитал се да измъкне нозете си, но напразно – дървото стягало. Той пищял, ревал от болки и молил човека да го пусне. Човекът го пуснал.

      – Е, човече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим силите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров.

      Пред тях имало един доста голям ров, пълен с вода. Човекът погледнал, погледнал, па рекъл:

      – Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще скачам, аз имам три крака, а ти имаш четири!

      – Вземи, човече, и рипай с третия крак! – заповядал лъвът.

      Човекът

Скачать книгу